Карл Роджерс казва, че само да се слуша не е достатъчно, защото основно това показва нашето отношение към живота и другите. Разбира се, с умението да изслушваме и разбираме това, което другия човек ни казва, без критики и морализиране, ние показваме, че го приемаме и му предлагаме атмосфера на сигурност и комфорт.
Друго важно нещо е да показваме приемане, но не само да е състояние на ума и чувство, което имаме за себе си, а и да преминава в действие. Така, ако детето е ангажирано с дейност, ние не бива да се месим, като го оставим самостоятелно, оставим го да изследва и да се отдели от нас. Така демонстрираме, че вярваме в способностите и знанията му – да подреди пъзела, да облече куклата, да разгледа книжката с картинки, да направи къщичка, да нарисува автомобил и пр. И така, докато не ни извика то самото. Ако ни погледне е достатъчно да му кимненм с глава и да се усмихнем, за да му покажем, че го „виждаме“. Ако има нужда, детето само ще си каже.
Ако вече сме потърсени от детето, бихме могли да кажем неща, с които да го подкрепим, да усети разбиране и доверие и по възможност да го окуражим. – Ако добре съм разбрала, ти казваш… – Виждам, че нещо те ядосва, така ли е? – Разбирам, че ти е неприятно.. Но нека детето само намери решение. – Вярвам ти и знам, че можеш сам да намериш добро решение. И какво ли още не…. Да покажем търпение, разбиране и приемане е добра основа за всичко останало 
За да запазите своя час за консултация, моля свържете се на посочения по-долу имейл или чрез контактната форма.